Морков, яйце и чаша кафе
Една млада жена посети майка си и й разказа за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори с живота. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.
Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума.
След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?"
„Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето. Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установи, че яйцето е станало твърдо.
Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита: "Но, какво всъщност означава това, мамо?"
Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.
„Ти от кои си? - попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?"
Спомни си за това: "Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?
Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?
Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.
Авторът на това стихотворение е моята колежка Даниела Ганчева.Благодаря ти, Дани!
ПИСМО ДО ЛЮБОВТА
ИСКАМ ДА НАПИША ПИСМО ДО ЛЮБОВТА.
ИСКАМ ДА Я ПИТАМ ,КОГАТО Е САМА-
ЗА КАКВО СИ МИСЛИ,ЗА КАКВО МЕЧТАЕ,
ДАЛИ ЗА БЪДЕЩЕТО ПЛАНОВЕ ЧЕРТАЕ…
ЩОМ Е ТОЛКОВА ЖЕЛАНА,ТОЛКОВА МЕЧТАНА-
НИКОГА ЛИ В СЪЛЗИ НЕ Е БИЛА ОБЛЯНА
ЗАТОВА,ЧЕ С ДРУГО ИМЕ НЯКОЙ Я НАРИЧА,
И ТАКА НЕВОЛНО НА САМОТАТА Я ОБРИЧА…
ИСКАМ ДА Я ПИТАМ ДАЛИ ДУШАТА Й РИДАЕ
ЩОМ НЯКОЙ С ДРУГА Я ОБЪРКА И НЕ Я ПОЗНАЕ…
ДАЛИ СЕ МОЛИ ТАЙНО ТОЙ ДА Я НАМЕРИ В МРАКА
И ДА Я ПРЕГЪРНЕ С НЕЖНОСТ,КОЯТО ВСЕКИ ЧАКА…
ИСКАМ ДА НАПИША ПИСМО ДО ЛЮБОВТА.
ИСКАМ ДА Я ПИТАМ ПАК ЗА ВЕЧНОСТТА-
ИМА ЛИ ЛЮБОВ ТАКАВА,ДЕТО ГРАНИЦИ НЕ ЗНАЕ
И НЕ СПИРА СЕ ПРЕД НИЩО,ДОКАТО СЪДБАТА СИ
САМА НЕ НАЧЕРТАЕ…
Майчина сълза 
На сина ми
Думите не могат да ми стигнат
да ти кажа, синко, колко те обичам...
Как сълзите във очите ми напират,
щом името ти скъпо аз изричам…
Докато те милвам по косата руса,
целувам нежната като на бебе кожа
усещам в себе си тъга, покруса, че на
времето спирачки не можах да сложа…
И колко тъмно става в моята душа,
когато ти се скарам, без да си виновен…
Тогава червей издълбава сякаш съвестта,
заслужено отхапвам плод отровен...
Как не искам да пораснеш да те пусна,
искам времето да върна, да отложа!
Искам грешките си спрямо тебе да поправя,
но, за жалост знам, това е невъзможно!
Едничко нещо мога да направя само,
а то е най-смирено прошка да измоля…
И ако ти за грешките ми майчини простиш –
душата ми ще полети на воля!
Ти си моето момче голямо -
сякаш просто отлетяха няколко години!
Ти си ангелче в момчешко тяло -
усещам полъх на крила, за другите невидим ...
Дори, когато съм най-строга с тебе,
дори, когато ти се струва, че те мразя -
тогава, миличък, помни,
от лошото опитвам се да те опазя!
Обичам те, обичам те, обичам те
аз миг след миг, минута след минута!
Готова съм заради теб света да прекося –
да бъда жадна, гладна, гола, необута...
Аз имам толкова любов за теб в сърцето,
че с нея мога да завия и Земята!
Ще се опитвам всеки ден с усмивка на лицето
да ти я давам, слънце, щото любовта е свята!
В душата ми за тебе има място специално -
там винаги ще бъдеш в безопасност!
В живота на човек не може всичко да е идеално
и в него ти ще срещнеш не една опасност...
Но винаги, когато чувствата ти някой нарани
или когато без причина те обиди -
ела, дете, до моето сърце се приюти -
сълзите твои нека то да види...
А после нежна майчина сълза
душата детска нека пак да стопли
и пак да тръгнеш смело към света.
Автор Даниела Ганчева
ПОПИТАЛИ ЕДИН МЪДРЕЦ:
- КОЛКО ВИДА ПРИЯТЕЛИ ИМА?
- ЧЕТИРИ - ОТГОВОРИЛ ТОЙ.
- ИМА ПРИЯТЕЛИ КАТО ХРАНА - ВСЕКИ ДЕН ГИ ТЪРСИШ.
- ИМА ПРИЯТЕЛИ КАТО ЛЕКАРСТВО- ТЪРСИШ ГИ САМО,КОГАТО СА ТИ НУЖНИ...
- ИМА ПРИЯТЕЛИ КАТО БОЛЕСТ,ВИНАГИ ТЕ ТЪРСЯТ ТЕБ.
- НО ИМА ПРИЯТЕЛИ КАТО ВЪЗДУХА - ПОНЯКОГА НЕ ГИ УСЕЩАШ, НО СА ВИНАГИ С ТЕБ!
ЖЕНА СЪМ
Жена съм..Възродена пролет.
Възкръсвам като феникс всеки път.
Като бръшлян съм...жилава...отровна,
а корените ми и камъни рушат
Не коленича в бури,тичам в урагани.
И не изгарям лесно в пепелище.
Разчупвам въглени,нанасям рани,
но топля и като разпалено огнище.
И отразявам като огледало,
но не блестя със отразена светлина.
Не плача никога,дори не съжалявам.
Лекувам болки,страх и слепота.
Когато трябва съм сурова зима.
На всекиго отдавам нужна дан.
Пренасям през пространства времена незрими,
но за безпътните не съм крайпътен хан.
Посрещам изгревите...служа за опора
за всеки мъж проронвам по сълза.
Не,не за всеки ще отроня втора,
ако не е прозрял,че съм Жена.
Погребвам спомените с тихичко опело...
Живот изтръгвам даже от смъртта.
Не съм Адам-върхът на сътвореното,
но съм Началото и Краят на света!
Автор Павлина Джарова
Преди да стана майка
спях толкова, колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден.
Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.
Преди да стана майка
чистех веднъж в седмицата.
Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка слънцe за прощъпулник в 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям маруля, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите манту,коластра,дифтерит.
До преди да стана майка
никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче гърдите ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка.
Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна!
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.
Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му.
Не знаех как се облича октопод с една ръка.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера наакани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка
не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него, да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам "Трите прасенца" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката "сега и веднага" и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръстчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току- що е заспала.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети.
И още по-малко, че аз ще им се радвам.
Преди да стана майка
не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка
не се събуждах на всеки 10 минути само, за да проверя, че диша.
Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата.
Прилошаваше ми при вида на кръв...
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Изпитвах ужас от варицелени пъпки...
.........
Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка.
Новата година
Безименна идвам.Вий дайте ми име!
И празна дохождам.Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.
Щастлива наричат ме Нова година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам.Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя – чудата река.
Безименна идвам.Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.
автор Архимандрит Серафим