Това,което все още не знаете за мен е ,
-че съм родена в град София на 22 март 1974 година
-че съм завършила начална училищна педагогика в
 СУ "Св.Климент Охридски"през 1997 година               
със специализация физическо възпитание и спорт                                         
-че съм щастливо омъжена вече 14 години 

 

     

 

  • Имаш интуитивно усещане за неявните неща.
  • Дори да чуваш 26 различни гласа зад гърба си, знаеш всеки един от тях на кое точно дете принадлежи.
  • Когато отиваш в магазина и чуеш думите „Това е г-н/г-жа …….”, знаеш че си забелязан.
  • Двадесет и шест деца, всеки ден, случайно се обръщат към теб с “мамо” или “тате” в един или друг момент.
  • Може да изядеш множество блюда за по-малко от 25 минути.
  • Тренирал си се да ходиш до тоалетна два пъти на ден- на голямо междучасие и след часовете.
  • Оценяваш достойствата на боклука и отпадъците, защото знаеш какво може да направиш от руло на тоалетна хартия или от пласмасова кутийка от маргарин.
  • Изпитваш неистово желание да удариш плесник на всеки който казва: „Чудесно е да работиш от 7 до 15 часа и да си свободен цяло лято”.
  • Вярваш, че шоколадът е разнообразна храна.
  • Разбираш кога е пълнолуние без дори да си погледнал навън.
  • Вярваш, че ще те застигнат неописуеми злини, ако някой каже: „Децата са много добри днес.” (затова чукаш на дърво или си плюеш в пазвата с “Да не чуе дявола!!!”)
  • Изпитваш импулсивна нужда да говориш със случайно срещнати деца относно поведението им на обществени места.
  • Убеден си, че кофеинът трябва да бъде в интравенозна форма.
  • Харчиш повече пари за училищни неща, отколкото за собствените си деца.
  • Не може да стигнеш до училище, без да събереш поне 5 неща по пътя си, за които си убеден, че ще ти потрябват в работата.
  • Изискваш от своите приятели  при разговор непременно да изразят одобрение или неодобрение с ръка.
  • Откриваш истинска прелест в чашката напълнена с перфектно подострени моливи.
  • Тайно си пристрастен към дезифектанта.
  • Мигновенно разбираш поведението на децата в една или друга ситуация, след като се срещнеш с техните родители.
  • Когато шумът на обществените места е по-силен, импулсивно се провикваш “Шшшът” или потропваш по масата (ако има такава).
  • Повтаряш едно и също нещо по няколко пъти, добавяйки след всяко изречение въпросът “Разбрахте ли?”, “Ясно ли е на всички?”, “Запомнихте ли?”.
  • Пазиш и съхраняваш картички, рисунки, бележки … Шкафовете у дома ти са препълнени със “спомени”, за които можеш да разказваш с часове.
  • След шест часа в училище, най-прекрасната музика за твоите уши е тишината.
  • Молитвата ти винаги завършва с думите “Господи, пази децата!”.

                

 

 

Да си учител значи да не спиш. Тревожно да се бориш с тишината. Немирниците не да укротиш, а да насочиш будността в сърцата. Да млъкнат те – ти трябва да мълчиш. Да знаят те е нужно ти да знаеш. До късно над тетрадките стоиш, те правописни грешки... да не правят. Запеят ли,запяваш ти със тях – така ви става весело и леко. И ако ти си откровен със тях, и те ще бъдат с тебе откровени. Да си учител значи да не спиш. Да мислиш как да въведеш децата в знанията,как да изгориш на кладата свещена в сърцатa.

 

 

 

СЪДБА

Бял тебеширен прах.Побелели
слепоочия.

 

Живот,изпълнен с въпроси,с

                                                                                     

многоточия.

 

Бихме ли нещо сега променили?

 

Не!Не можем!Нямаме сили.

 

С гъба да изтрием съдбата си

 

 от дъската на годините.

 

Защото децата са ни слабост!

 

В тях диша оптималната ни младост

 

всяка тяхна болка и радост

 

се вият в косите ни бели.

 

Те от всеки от нас по нещо са взели.

 

Бихме ли нещо сега променили?

 

И част от живота си изтрили?

 

Не!Не можем!Не искаме!Не бива!

 

С какво тогава бихме заменили

 

детския смях,усмивката им

 

 щастлива?

 

Спечелен конкурс,песента звънлива?

 

Хорото от момичета,момчета

 

и скачащите им бързи крачета.

 

А мечтите си върху листа бял

 

с любов друг кой би ни дал?

 

Бихме ли нещо променили

 

и части от живота си изтрили?

 

Аз не мога! Не можете и Вие!

 

Просто защото учители сме ние!
 




 

 

Учител ли си,такъв си цял живот!

 

В теб са децата.И ти си в тях!

 

Живеем в сълзи,и радост,и смях!

 

Към тях любовта не се продава

 

в душата учителска вечно остава.

 

Той може,иска,трябва да даде

 

обич,вяра и нежност на всяко дете.

 

И чудото става-децата бързо растат.

 

Те вече знаят колко висок е върхът!

 

Конкурс след конкурс.Награди.

 

Отличия.

 

Любовта ни ражда малки величия!

 

Бихте ли заменили всичко това?

 

Аз не мога!Знам и с Вас е така!

 

И мисля си :

 

Колко малко му трябва на човек

 

В този бурен ,динамичен век

 

Една усмивка,цвете в детска ръка

 

и две топли,искрени,чисти слова:

 

„Благодаря,учителю!Мога да чета!“

 

Е,бихте ли заменили всичко това

 

Аз не мога !И с вас е така !

 

И съм сигурна-тук не греша!