-Завършила съм Начална училищна педагогика в СУ "Св.Климент Охридски" през 1997 година със специализация Физическо възпитание и спорт.
-Имам придобита V ПКС към ДИУУ-СУ "Св.Климент Охридски"
-старши учител в 54.СУ "Св.Иван Рилски"
- в училището работя вече 16 години
- Имаш интуитивно усещане за неявните неща.
- Дори да чуваш 26 различни гласа зад гърба си, знаеш всеки един от тях на кое точно дете принадлежи.
- Когато отиваш в магазина и чуеш думите „Това е г-н/г-жа …….”, знаеш че си забелязан.
- Двадесет и шест деца, всеки ден, случайно се обръщат към теб с “мамо” или “тате” в един или друг момент.
- Може да изядеш множество блюда за по-малко от 25 минути.
- Тренирал си се да ходиш до тоалетна два пъти на ден- на голямо междучасие и след часовете.
- Оценяваш достойствата на боклука и отпадъците, защото знаеш какво може да направиш от руло на тоалетна хартия или от пласмасова кутийка от маргарин.
- Изпитваш неистово желание да удариш плесник на всеки който казва: „Чудесно е да работиш от 7 до 15 часа и да си свободен цяло лято”.
- Вярваш, че шоколадът е разнообразна храна.
- Разбираш кога е пълнолуние без дори да си погледнал навън.
- Вярваш, че ще те застигнат неописуеми злини, ако някой каже: „Децата са много добри днес.” (затова чукаш на дърво или си плюеш в пазвата с “Да не чуе дявола!!!”)
- Изпитваш импулсивна нужда да говориш със случайно срещнати деца относно поведението им на обществени места.
- Убеден си, че кофеинът трябва да бъде в интравенозна форма.
- Харчиш повече пари за училищни неща, отколкото за собствените си деца.
- Не може да стигнеш до училище, без да събереш поне 5 неща по пътя си, за които си убеден, че ще ти потрябват в работата.
- Изискваш от своите приятели при разговор непременно да изразят одобрение или неодобрение с ръка.
- Откриваш истинска прелест в чашката напълнена с перфектно подострени моливи.
- Тайно си пристрастен към дезифектанта.
- Мигновенно разбираш поведението на децата в една или друга ситуация, след като се срещнеш с техните родители.
- Когато шумът на обществените места е по-силен, импулсивно се провикваш “Шшшът” или потропваш по масата (ако има такава).
- Повтаряш едно и също нещо по няколко пъти, добавяйки след всяко изречение въпросът “Разбрахте ли?”, “Ясно ли е на всички?”, “Запомнихте ли?”.
- Пазиш и съхраняваш картички, рисунки, бележки … Шкафовете у дома ти са препълнени със “спомени”, за които можеш да разказваш с часове.
- След шест часа в училище, най-прекрасната музика за твоите уши е тишината.
- Молитвата ти винаги завършва с думите “Господи, пази децата!”.
Да си учител значи да не спиш. Тревожно да се бориш с тишината. Немирниците не да укротиш, а да насочиш будността в сърцата. Да млъкнат те – ти трябва да мълчиш. Да знаят те е нужно ти да знаеш. До късно над тетрадките стоиш, те правописни грешки... да не правят. Запеят ли,запяваш ти със тях – така ви става весело и леко. И ако ти си откровен със тях, и те ще бъдат с тебе откровени. Да си учител значи да не спиш. Да мислиш как да въведеш децата в знанията,как да изгориш на кладата свещена в сърцатa.
Учител ли си,такъв си цял живот!
В теб са децата.И ти си в тях!
Живеем в сълзи,и радост,и смях!
Към тях любовта не се продава
в душата учителска вечно остава.
Той може,иска,трябва да даде
обич,вяра и нежност на всяко дете.
И чудото става-децата бързо растат.
Те вече знаят колко висок е върхът!
Конкурс след конкурс.Награди.
Отличия.
Любовта ни ражда малки величия!
Бихте ли заменили всичко това?
Аз не мога!Знам и с Вас е така!
И мисля си :
Колко малко му трябва на човек
В този бурен ,динамичен век
Една усмивка,цвете в детска ръка
и две топли,искрени,чисти слова:
„Благодаря,учителю!Мога да чета!“
Е,бихте ли заменили всичко това
Аз не мога !И с вас е така !
И съм сигурна-тук не греша!
